Трябва да се притесняваме, че изкуственият интелект може да заприлича на нас, казаха експерти на литературно-научнатата среща Inter Alia
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg. Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов. „Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру. В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви. Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа. Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той. Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той. Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той. Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
|
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Австралийската авторка Хелън Гарнър бе удостоена с престижната британска награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд", съобщава Асошиейтед прес. Наградата, която е на стойност 50 000 британски лири (приблизително 65 000 долара), беше връчена на 82-годиш ...
Ангелина Липчева
|
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Валери Генков
|
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра стартира нова инициатива, насочена към възрастните хора. От утре започват безплатни обучения по програмата „Интернет за всички 60+”, която е реализирана в партньорство с Фондация "Гло ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Мексиканският писател Гонзало Селорио е лауреат на наградата „Сервантес“ за 2025 година
Мексиканският писател Гонсало Селорио бе удостоен с престижната награда „Сервантес“ за 2025 година. Това е едно от най-високите отличия в испанската и латиноамериканската литература, присъждано от Министерството на културата на Испания.
Журито под ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Валери Генков
|
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен представи ново пространство за отдих, наречено „Мисловна спирка“. Това уютно кътче е проектирано в натурални цветове и предлага маси за сядане, създавайки атмосфера, която насърчава четенето, размислите или просто наслаждаването на чаша кафе в приятна компания.
Директорът на библиотеката, Оксана Цветанова, сподели, че ново ...
|
Авторът и перото
35 години Съюз на свободните писатели в България
Добрина Маркова
|
|
14:06 ч. / 30.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1325 |
|
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg.
Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов.
„Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру.
В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви.
Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа.
Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той.
Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той.
Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той.
Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Джовани Джудичи учи децата как да се справят с вещиците
Днес е Хелоуин! Сред тези, които се подготвят да разказват митове и легенди, и тези, които планират да се маскират като зомбита, вдъхновени от литературни шедьоври, не могат да липсват и стихотворения на темата. Четенето на поезия, приказки и страшни истории, ...
|
Избрано
Валерия Велева: Историята на властта през погледа на журналиста
На 3 ноември в 18:30 часа в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще се проведе представяне на новите книги на журналистката Валерия Велева. Изданията, озаглавени „Рани от власт“ и „Ах, ...
|
Мини ужасяващи истории за нощта на Хелоуин
|
Ако сте поропуснали
Георги Стоянов представя розобера в българските банкноти
Темата за розобера в България е била значима част от историята на паричните знаци в страната. Георги Стоянов, заместник-председател на Нумизматично дружество „Централна България“, изнесе доклад по време на Краеведските четения в Казанлък, в който ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |